Най-честите прояви на паническо разстройство са на пръв поглед безпричинните и в много случаи неконтролируеми панически атаки, последиците от които също са неясни.
Именно поради това страдащият от страхова невроза (както още се нарича паническото разстройство) трябва да е на първо място готов да ограничи конкретното му проявление още в етапа на зараждане. Само така, посредством усвояване на умението да се контролира зараждащата се паническа атака, може да се достигне етап на самостоятелно преодоляване на заболяването.
Няколко са основните техники, чрез които може да се ограничи проявлението на страховата атака:
- ако в момента на зараждане на паническата атака сте ангажирани с някакво занимание, преустановете неговото изпълнение и потърсете тихо място, където можете да възстановите вътрешното си спокойствие. Така обемът на освободените в тялото дози адреналин значително ще намалее и постепенно пристъпът ще отшуми.
- важно е в такива моменти да се концентрирате върху съвсем обикновени неща. Ако например сте в голям супермаркет, насочете мислите си единствено върху това къде се намира изходът, а не към множеството хора, които прииждат към вас. Когато откриете изхода, поздравете се за проявеното чувство на ориентация и самоконтрол и се насочете към място, което смятате за безопасно.
- като един от основните причинители на паническата атака адреналинът често е нежелан. Вие обаче го направете свои съюзник. Всеки ден, в малки дози (например адреналинът, освободен в организма от изтичани 100 м) той е идеалната бариера срещу повишеното чувство на тревожност и паника.
- когато усетите, че паническата атака е на прага на своята поява, засмейте се. Да, смейте се на воля, без да обръщате внимание на това какво ще си помислят хората около вас.
- най-доброто, но в същото време най-трудното решение на проблема е комуникацията и контактите с много хора. По време на криза се опитайте да сте в компанията на други хора, а не се изолирайте и не се отдавайте единствено на кризата. Първите няколко пъти без съмнение това ще е трудна задача, но с времето трябва да се научите да не се изолирате, когато сте на път на преживеете поредната атака.
Важно е да се отбележи, че дори в началото тези мерки да не дават желания резултат, с време и постоянство само чрез тези няколко малки стъпки борбеният човек е в състояние да преодолее заболяването паническо разстройство.
Съдържание:
Деперсонализацията и дереалзиацията като симптоми на паническото разстройство
Възприятията за дереализация и деперсоналцизация са сред най-честите проявления на заболяването, познато като паническо разстройство. Те представляват симптоми на панически атаки, за които се смята, че са основни проявления на болестта. Както всички останали форми на страховата невроза (както още се нарича паническото разстройство), така и тези две явления възникват спонтанно, без да е налице обективна причина за тяхното зараждане.
Според проведени изследвания в областта всички хора са в състояние да се дисоциират, като за стотни от секундата или за няколко секунди изпаднат в състояние на транс. При тези, които страдат от паническо разстройство обаче, това моментно дисоцииране веднага поражда паническа атака, тъй като се смята, че дисоциацията е гранично състояние между нормалното съществуване и състоянието на панически страх. При нея първоначално се говори за усещания, наподобяващи лек електрически удар, изтръпване, топлинна вълна. Когато към тези проявление се добави усещането, че умираме или че се разболяваме, тогава на преден план изпъква началната фаза на паническата атака.
За някои дисоциацията е плашещо, нежелано явление, способност, която на всяка цена трябва да се ограничава. Други възприемат, че са изпаднали в състояние на мимолетен транс, но не осъзнават, че този транс е довел и до дисоциация. В много случаи трансът се явява като резултат от дълбока отпуснатост на индивида – когато гледа телевизия, работи с компютър, чете книга – все ситуации, в които се чувства спокоен и отпуснат и в които дисоциацията го стресира и изненадва. Този неочакван стрес ражда страх.
На практика двете явления, които намират изражение в състоянието на дисоциация, могат да се разгледат по следния начин: чувството за дереализация като симптом на паническо разстройство представлява усещане за нереалност на заобикалящата среда, а чувството за деперсонализация – усещане, че вие сте извън тялото си, че стоите до него, но не сте едно цяло.
Симптоми на паническото разстройство
Едно от най-големите затруднения при диагностицирането на паническото разстройство е, че освен като характерния и познат страх, то може да се прояви и чрез много други симптоми. Освен че гамата от форми на израз на заболяването е изключително широка, в много случаи симптомите се менят или и се локализират в различни части на тялото. Причиненото от този факт объркване за болния е още по-стресиращо, защото той си въобразява, че едновременно страда от няколко болести, които се характеризират с различни симптоми и за които е необходима различна терапия. Поради това нека изброим кои са основните симптоми, които определят наличието на паническо разстройство. На първо място появата на замайване без адекватна причина се смята за водещ симптом на паническата атака. Развиването на паническото разстройство продължава с появата на затруднено дишане, учестен пулс, избиване на студена пот, задух и поява на т.нар. „буца в гърлото”. Паническата атака продължава с изтръпване на определени части от тялото, стегнатост в мускулите, треперене, нестабилност.
Освен тези чисто физически симптоми на заболяването, паническото разстройство се диагностицира и на базата на някои вътрешни, психологически неразположения – трудности при заспиване, отдалеченост на заобикалящата среда, страх – от разболяване, зараза, полудяване, загуба на контрол, смърт, липса на покой, трудна концентрация, лошо настроение.
Изброяването на симптоматиката на паническото разстройство в никакъв случай не се изчерпва с тази серия от проявления, затова добре е при съмнения за наличието на подобен род заболяване да се потърси съвет от специалист.
Причини за появата на паническото разстройство
Въпреки че случаите на страдащи от паническо разстройство неимоверно растат, все още учените не са излезли с единно мнение по въпроса какви точно са причинителите на този род заболяване. Водеща и най-често използвана за момента е теорията, според която паническото разстройство се появява в резултат на химически дисбаланс в мозъка, при който се наблюдава неправилно функциониране на невротрансмитерите.
Според редица изследователи страховата невроза и произтичащите от нея панически атаки могат да се предават и по генетичен път. Родители, страдащи от паническо разстройство има вероятност да го предадат и на своите деца, като рискът новото поколение да е носител на заболяването е 8 пъти по-голям в сравнение с този при деца, които не са родени в подобни семейства.
Паническият страх може да е появи и през поколение, т.е. дори самите родители да не са носители на заболяването, ако в рода на единия от тях е имало членове, страдащи от паническо разстройство, то може да се предаде на внуците.
Паническите атаки от своя страна са явление, което невинаги е свързано със заболяването паническо разстройство. В подобни случаи за източник на атаките се смятат:
- приемът на различни медикаменти, борещи се с астмата и сърдечните заболявания;
- спиране на лекарства за паническо разстройство, без преди това да е приложена необходимата схема;
- употребата на алкохол и наркотични вещества;
- тютюнопушенето;
- стресови моменти;
- при жените панически атаки могат да се появят и след раждането на дете.
Паническо разстройство и бременност
Съществуват доказани случаи на това, че промените, настъпващи в тялото на жената по време на бремонността, могат да отключат редица заболявания. Химическите процеси, в комбинация с хормонални и физически изменения са в състояние да предизвикат на пръв поглед безпричинни панически атаки, които са и водещият симптом на паническото разстройство. Най-често страховите атаки се появяват тогава, когато бременната жена е напрегната, изморена или под стрес.
Особеното в случая е, че не могат да се приложат същите методи за лечение на паническото разстройство, каквито се препоръчват при нормални условия. Бензодиазепините, както са известни медикаментите като анксиолитици и антидепресанти, са най-често изписваните лекарства за ограничаване на симптомите на заболяването. Знае се обаче, че те не са напълно безопасни по отношение на плода, затова не е препоръчителна тяхната употреба от бременната жена.
В такива случаи лекарите наблягат на необходимостта от някои по-безопасни методи на лечение, като например лека промяна в диетата, поведенческа терапия, повече движение, специална гимнастика, леки упражнения, както и релаксиращи техники. Важно е бременната жена да усеща подкрепата на своите близки, те да полагат специални грижи за нея – да я глезят не само защото е бременна, а и защото има нужда от специално внимание. Нека обаче всяка бременна жена, която усети, че развива признаци на паническо разстройство да потърси лекарски съвет навреме, тъй като бременността сама по себе си е стресиращ етап, а в комбинация с панически атаки, може да се окаже и сериозно изпитание.
Можем ли да различим паническото разстройство?
Без съмнение всеки един от нас е изпадал в ситуации, в които нивото му на тревожност силно се покачва. Не всеки подобен момент обаче може да се определи като паническа атака и съответно да се причисли като симптом за паническо разстройство.
При паническата атака степента на тревожност нараства до такава степен, че човек често си въобразява, че полудява, губи контрол върху тялото и мисълта си и дори, че полудява.
Едно от най-сигурните доказателства, че става дума за панически страх, а не за обикновено повишаване на адреналина, е комбинацията от задух, болки в гърдите, корема, сърцебиене, потене, усещането, че все едно топка заседнала в гърлото ви, без да е налице обективна причина за появата на толкова много симптоми. Ако изброените неразположения са налице и се допълват от страх по отношение на различни негативни ситуации, то без съмнение става дума за паническо разстройство.
Едно от най-честите проявления на заболяването е „агорафобията”. Тя се определя като страх от конкретни места или ситуации, които се асоциират с възможността за поява на паническа атака и с ограничените възможности за бягство.
Паническите атаки насън също могат да се причислят към признаците на паническото разстройство, като едно от популярните обяснения е, че понижаването на пулса по време на сън се следва от компенсаторно покачване, което може да предизвика разтърсващо усещане във фазата на полусън.
Заблуди по отношение на паническото разстройство
Въпреки че все повече хора се оплакват от симптоми, характерни за заболяването паническо разстройство, проверената медицинска информация по-въпроса не е особено богата. Затова от човек на човек се предават различни мнения, препоръки и заключения, за които не се знае в каква степен отговарят на истината.
Може би най-широко разпространена е заблудата, че паническото разстройство се явява като резултат от скрити дълбоко в човешката същност психологически проблеми. Да, в някои случаи това наистина е така, но невинаги заболяването и едно от най-честите му проявления агорафобията непременно произтичат от проблем, закодиран дълбоко в човешката душа.
Появата на депресия, страх, самокритичност, замисленост може наистина да е продиктувана от наличието на паническо разстройство, което обаче да е в състояние да се преодолее, без да се навлиза дълбоко в същността на човек. Някои хора, които страдат от това заболяване, засилват сами паническите атаки, като непрестанно си втълпяват различни нереалистични вярвания – че да се тревожиш е лошо, че който се тревожи, ще умре и др. Така те сами оказват негативно влияние върху своята психика, без непременно да са ръководни от запечатана в съзнанието травматична ситуация.
Друга често срещана забулда е, че след години неуспешно лечение, болните от паническо разстройство нямат никакъв шанс да се изцерят. Това схващане е напълно погрешно, защото макар лечението до момента да е продължило дълго, то може да не е било приложено по най-подходящата за конкретния пациент схема.
Originally posted 2021-10-26 07:58:46.